Сн. 1 ДВ от 07.02.1887 г.

Сн. 2 Спас Вацов (1856-1928 г.)

1.02.1887 г. – В София се открива първата метеорологична станция с регулярни инструментални наблюдения, изпълнявани от българи. Тя работи над 105 години (до 1992 г.). Разположена е близо до площад „В. Левски“ в Ботаническата градина на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основана е от учителя по физика в Първа софийска мъжка гимназия, а по-късно професор по астрономия в Софийския университет, Марин Бъчеваров. От 07.02.1887 г. данните от първата метеорологична станция се публикуват в изданията на Държавен вестник.

20.02.1890 г. – С предписание на Министерството на просвещението станцията в София добива статут на Централна метеорологична станция (ЦМС), а акад. Спас Вацов става завеждащ ЦМС. Тази дата се приема за начало на българската метеорологична служба.

1891 г. – България и Румъния са поканени да участват в международната конференция на директорите на метеорологични служби, проведена в гр. Мюнхен, Германия.

01.01.1894 г. – С Указ на княз Фердинанд е създадена самостоятелна държавна институция – Дирекция на метеорологията към Министерството на народното просвещение. В началото на същата година дирекцията има вече 24 метеорологични и 60 дъждомерни станции. Спас Вацов управлява Дирекцията на метеорологията 38 години – от основаването ѝ до края на живота си, 01.02.1928 г. След кончината на Спас Вацов през 1928 г., за директор на Дирекцията на метеорологията e назначен доцент Киро Киров (1897-1961 г.), който изпълнява тази длъжност в продължение на 22 години до 01.04.1950 г.

1908 г. – Дирекцията на метеорологията преминава към Министерството на земеделието по искане на Спас Вацов. Това подчертава ориентацията ѝ към селското стопанство.

1912 г. – Паралелно с развитието на метеорологичните наблюдения у нас напредват и хидрометричните. Към Министерството на земеделието и държавните имоти през 1912 г. се създава „Отделение на водите“, което отговаря за водното стопанство в България.

1920 г. – Приет е Закон за водните синдикати и е създадена служба по водите с отдел Хидрография. До 1935 г. хидрометричната мрежа у нас се разраства, но наблюденията са извършвани с прекъсвания, което не позволява по-сериозна практическа и научноизследователска работа.

1934 г.  – Дирекцията на метеорологията се преименува в Централен метеорологичен (и сеизмологичен) институт (ЦМИ) и преминава към Министерството на народното стопанство.

1949 г. – С Постановление № 11 на Министерския съвет от 23.03.1949 г. се създава Хидрографска служба в България.

1950 г.  – С ПМС № 2185 от 27.07.1950 г. се създава самостоятелна Хидрометеорологична служба (ХМС) в България при Министерския съвет. ХМС обединява следните съществуващи служби: Централен метеорологичен институт при Министерството на земеделието, Метеорологична служба във войската (Въздушни войски) при Министерството на народната отбрана (МНО), Военноморска хидрометеорологична служба при МНО, Хидроложка служба при Министерството на електрификацията и служба Биоклиматология при Централния институт по физиотерапия и курортология при Министерството на народното здраве. Пръв ръководител на обединената ХМС е акад. Любомир Кръстанов.

1952 г. – На 12 март 1952 г. България, представлявана от Националната хидрометеорологична служба, става член на Световната метеорологична организация.

1953 г. – ХМС се преименува в Управление по хидрология и метеорология (УХМ) и преминава от Министерския съвет към Министерството на земеделието (ПМС № 645/03.10.1953 г.). Областните ХМС (ОХМС) от седем се намаляват до четири с центрове в Пловдив, Варна, Плевен и Кюстендил. Днес това са филиалите на Националния институт по метеорология и хидрология.

1954 г.  – Създаден е Институт по хидрология и метеорология (ИХМ) – ново структурно звено към УХМ (ПМС № 13/22.01.1954 г.).

1962 г.  – УХМ заедно с ИХМ преминават към Българската академия на науките (БАН).

01.07.1977 г. – УХМ става Главно управление по хидрология и метеорология (ГУХМ).

01.01.1990 г. – Обединяване на ГУХМ и ИХМ с цел създаване на нов институт в БАН – Институт по метеорология и хидрология (ИМХ), правоприемник на ГУХМ и ИХМ (РМС № 15/02.11.1989 г.).

01.08.1991 г. – С ПМС № 148 от 25.07.1991 г. ИМХ е преименуван в Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН, като средствата за института е постановено да се дават отделно в рамките на общата субсидия, предоставена на БАН.

27.08.2010 г. – Обнародвано е Споразумение за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни прогнози на времето (ECMWF).

01.04.2014 г. – Обнародван е Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници  (EUMETSAT) относно присъединяването на Република България към конвенцията за учредяването на EUMETSAT. На НИМХ е възложено да изпълнява задълженията, произтичащи от Споразумението и да представлява Република България в EUMETSAT.

01.01.2019 г. – НИМХ от основно звено при БАН се преобразува в Национален институт по метеорология и хидрология като юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката (§ 1 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., обн. ДВ. бр.103 от 13 Декември 2018 г.).