В последно време, наред с числената прогноза на времето, в много европейски страни оперират и системи за прогноза на химическото време – разпределението на концентрациите на ключови атмосферни замърсители в определен район и тяхното изменение за някакъв прогностичен период.

В Българската система (BgCWFS) прогнозата е час по час за три дни напред, започвайки от 0 ч. всеки ден, а районите на прогнозата са 5: Европа, Балкански полуостров, България, Софийска област и град София. Използван е телескопният подход с увеличение на разделителната способност на картинките – от 81 km (Европа) до 1 km (София град).

Системата е автоматична и се базира на световно известните числени модели WRF (мезометеорологичен прогностичен модел) и CMAQ (дисперсионен модел с отчитане на атмосферната химия). Емисионните данни за големите области са подготвени от холандския институт TNO, а за България и по-малките области се използва инвентаризацията на българските емисии, подготвена от МОСВ.

Системата е представена в две версии (отварят се в нови прозорци):

• BgCWFSv2.1bg (Европа – Балкански полуостров – България) и
• BgCWFSv2.2bg (България – София-област – София-град)

В лявата част на страниците е даден списък с 4 ключови замърсители: азотен диоксид (NO₂), серен диоксид (SO₂), озон (O₃) и фини прахови частички с диаметър d<10 μm (PM10), както и някои максимуми на озона, изисквани от Европейската озонова директива. Замърсителят се избира с кликване върху него.

В средата на страниците е картинката с разпределението на концентрациите в съответния район за конкретен час от прогностичния период. Часът се избира чрез поставяне на курсора върху точка от стълбицата вдясно от картинката. Поставянето на курсора върху “Play” активира анимация във времето. Под картинката са представени критичните (прагови) стойности за концентрациите на съответния замърсител, съгласно българското законодателство.

Най-отдясно на страниците са показани районите на прогноза. Клик върху някой от тях зарежда съответните изображения.