Уважаеми колеги,

От мое име и от името на Ръководството на Националния институт по метеорология и хидрология искам да ви поздравя с настъпващите професионални празници – Световния ден на водата и Световния ден на метеорологията.

2020 г. е специална година за нашия институт, за мен и сигурен съм за всички, работещи в НИМХ. Отбелязваме 130-тата годишнина от създаването на метеорологичната служба в България и 100-та от установяването на хидроложки измервания в нашата страна. Нашата история е забележителна и си струва да обърнем поглед назад и да си припомним как нашите предшественици, също в трудни времена, са полагали основите на метеорологичните и хидроложки изследвания и наблюдения и са развивали постоянно тази дейност в България.

Струва си да си спомним за д-р Димитър Мутев, който през 1842 г. става първият българин със защитена докторска дисертация и то в областта на метеорологията. Неговият труд „За психрометрията“ се съхранява в оригинал на латински език в университетската библиотека в Йена, Германия и беше предоставен на НИМХ дигитализиран.

Трябва да споменем и името на д-р Петър Берон, но не толкова заради неговият „Рибен Буквар“ , в който има представени знания по физика на атмосферата, а заради един доста по-неизвестен факт - по-късните научни съчинения на Петър Берон, отпечатани на френски език – „Система на метеорологията“ и „Система на геологията и произхода на кометите“. Петър Берон представя части от тези съчинения пред Кралската академия на науките в Лондон, Атинското метеорологично дружество и Френското метеорологично дружество (1859 г.), като в годишника на последното е отпечатана лекцията на д-р Берон

Няма как да не отдадем почит пред работата на проф. Бъчеваров, основателят на първата метеорологическа станция в София, наблюденията от която всеки ден се отпечатват в Държавен вестник на Република България и на Константин Иречек, който като министър на народното просвещение оценява необходимостта и значимостта от изграждането на метеорологична мрежа в България и започва доставката на такива станции, които първоначално са функционирали към училищата. И не само, самият Иречек живо се интересува от атмосферните процеси и в своя труд „Български дневник“ наред с множество сведения за земетресения и астрономични явления има и качествени описания за времето в района на София за периода 1879-1884 г.

Разбира се, централно място в историята на българската метеорологична служба заема личността – акад. Спас Вацов, директор на първата метеорологична служба в България, който е посветил своя живот не само на развитието на метеорологията, но и на просветното дело и създаването на мрежа от училища из страната.

На снимката под № 28 е акад. Спас Вацов, в рамките на неговото участие на Първата международна конференция на директорите на метеорологичните служби в Европа през 1891 г. в Мюнхен. Само България и Румъния от Източна Европа участват на тази среща.

Съвместната работа на Иречек и Вацов прави възможно осъзнаване на национално равнище необходимостта от изучаване на климата и метеорологичното време и неговите проявления. Закупуването на първите 5 метеорологични станции и измерванията от тях позволяват на С. Вацов да издаде първият сборник за климата през 1888 г.

Така са изглеждали измерванията през 1891 г., които се публикуват в Държавен вестник с подписа на С. Вацов. Тези наблюдения се изпращат и до европейските метеорологични обществ в Австрия, Германия и др.

Д-р Стайко Стайков е бил забележителен и обещаващ млад учен – метеоролог и сеизмолог, който за жалост не успява да развие своя потенциал, тъй като загива едва на 33 г. в Първата Световна война край Струмица. Негови колеги – метеоролози събират средства и издигат паметна плоча с посвещение към този български учен. Завършил Хумболтовия университет в Берлин успява да постигне изключителни научни успехи – първият учен в света, който създава формула за установяване на дълбочината на хипоцентъра и първият учен който начертава изотермите на България.

Тези и още множество значими личности – доц. Киро Киров, Русчо Райнов, Димитър Дудулов, акад. Любомир Кръстанов, акад. Георги Милошев, акад. Стойчо Панчев, чл. кор. Васил Андреев са нашият пример, че с отдаденост и любов към науката и нейното развитие, резултатите са видими и всички пречки - преодолими.

Няма как да не споменем имената на двама български поети – Димчо Дебелянов и Пейо Яворов, и двамата свързани с Националния институт по метеорология и хидрология. Пейо Яворов е работил за кратко като щатен телеграфо-пощенски служител в Чирпан и нещатен (доброволен) наблюдател от януари 1896 г. до март 1897 г. във валежомерната станция. Наблюдаваните природни явления и мъката на селския труженик след бедствия, дълбоко и с болка отекнали в поетичната му душа, са отразени в стихотворението “Градушка”.

Димчо Дебелянов е бил на длъжност “пресметач” и около 3 години изчислявал и коригирал температурата, валежите и други елементи на времето, необходими за климатичния архив. В личния архив на д-р Стайко Стайков открихме и стихотворение от Д. Дебелянов - „Метеорологическа идилия“, посветено на работната обстановка в метеорологичната служба

Извадка от стихотворението:
….„Шум, гюрултия, крясък до бога
Как да го опиша незная и не мога
Но в миг смущение тамо настава
Детето влиза и съобщава
Че Спас пристигнал и се позверил
Никой на място като не намерил
Всички се втурват право нагоре
Че не шега е
 а страшен зор е
Кой дето свари скрива млекото
В стаята влиза и заредява
Таблици разни да изчислява
Дневници вписва, писма заверява
Към аташето често поглежда
И много други работи разни
Спасу обични, а нам умразни….“

Днес, всички ние сме изправени пред предизвикателства, които със сигурност ще отминат и ще направят нашия колектив още по-сплотен и ангажиран в ежедневните ни задачи. Свикнали сме да работим в извънреден режим и със сигурност сме подготвени да продължим неуморно да предоставяме на всички български граждани и на българските институции необходимата им информация.

В тази връзка използвам възможността да благодаря на всички ви – на оперативните ни служители, на наблюдателите, на колегите-учени, на администрацията за усилията, за неуморността и за ентусиазма при работата ви.

Уверен съм, че съвсем в близко бъдеще ще имаме възможност лично да се поздравим за нашите професионални празници и за двете така важни годишнини, които отбелязваме през 2020 г.

Честит празник скъпи колеги и приятели, Бъдете здрави, Вие и вашите семейства!

проф. Христомир Брънзов
Генерален директор
Национален институт по метеорология и хидрология