Професионалните празници на Националния институт по метеорология и хидрология и на всички колеги метеоролози и хидролози в България и по света.

На 22 март 2021 г. разговорът ще е - какво означава водата за вас?

Как и защо водата е важна за нашия дом и семейство, за нашия поминък, за нашето благосъстояние, за нашата икономика и нашата общност?

Днес прясната вода е под изключителна заплаха от нарастващото население, нарастващите нужди на селското стопанство и промишлеността и влошаващото се въздействие на изменението на климата. Под егидата на ООН, хора от цял свят ще споделят своите виждания, мнения, истории и чувства за Водата с хаштаг #water2me. Представителна извадка от проведените дискусии, коментари и мнения в социалните мрежи ще бъде събрана в документ за това, какво означава водата за хората по целия свят. Документът ще бъде достъпен на www.worldwaterday.org от 22 март 2021 г.

Целта е да се постигне по-цялостно разбиране за това, как се оценява водата от различните хора в различен контекст, за да можем да опазваме по-добре този ценен за всички ни ресурс.

Ето какво ни написа Ани Чаталбашева, ученичка на Гимназията за романски езици "Георги Стойков Раковски", гр. Бургас:

Била тя дом на същества безброй
и в нея те си обитавали в покой,
Докато човекът не се появил 
и малко по малко той го разрушил
Започнал да пълни домовете им с химикали,
С много течности и вредни радикали…
Замърсяването му довело до срив на цялата екосистема
Без той дори да осъзнава сериозността на проблема,
Природата в разруха започнала да се бунтува
И за стария свят без човека да тъгува
Въстанала величествена и наранена
От антигероя отвратена
С цялата си мощ и сила
Цялата суша тя покрила
Настанал страх и безнадеждност у човека,
Но Майката природа си казала- нека!
Нека изпитат болката моя!
И живот аз нов да преустроя!
Аз за тях съм незаменима,
Ала мен без тях продължава да си ме има!

На 23 март 2021 г., за 71-ви път ще отбележим Световния ден на метеорологията – дата, на която през 1950 г. се създава Световната метеорологична организация.

Историята започва много преди 1950 г. - на 14 ноември 1854 г., едно непредвидимо събитие нанася тежко поражение на англо-френския флот в разгара на Кримската война – една от най-силните бури, регистрирани в Черно море, която потопява флотилията на съюзниците до град Балаклава, днес квартал на гр. Севастопол.

Френския военен министър иска от директора на Парижката астрономическа обсерватория да започне разследване, за да се установи дали приближаването на бурята е можело да бъде предсказано и флотът да бъде предупреден навреме. Събраните метеорологични сведения от различни станции в Европа показали, че бурята е дошла до Крим, след като е преминала през Италия и Балканския полуостров. Направеният извод е, че ако е съществувала служба, която да събира ежедневно и своевременно метеорологични сведения от различните страни, движението на бурята би могло да се проследи и да се избегнат огромните загуби на флота. Така, през 1856 г. се заражда идеята за създаването на служби за времето, които да организират постоянни наблюдения и разпространение на метеорологичните данни.

Навярно не е случаен фактът, че през 1860 г. към австро-унгарското консулство в Русе се оборудва първата метеорологична станция в България, която редовно функционира до 1873 г. за обслужване на корабоплаването по река Дунав.

През 1873 г. във Виена, Австрия се провежда първият Международен метеорологичен конгрес, на който се обявява създаването на Международната метеорологична организация, предвестник на Световната метеорологична организация с първостепенна цел да се развие мрежата от метеорологични станции в Европа за значително подобряване сигурността на корабоплаването и на районите, които са уязвими от природни бедствия. 

Днес, Световната метеорологична организация (СМО) е междуправителствен съюз на 193 държави-членки и територии и е една от специализираните агенции на ООН в областта на метеорологията, климата и хидрологията.

Всяка година СМО и членуващите в нея държави и територии отбелязват Световния ден на метеорологията с различни теми и послания.

Избраната тема за 2021 година е Океанът, нашият климат и времето. Темата не е случайна, а е по повод началото на Десетилетието на океанологията за устойчиво развитие (2021-2030) на ООН.

• Океаните заемат 71% от територията на Земята;
• Океаните абсорбират 25 % от всички въглеродни емисии, които произвеждаме, и преразпределят топлината по цялото земно кълбо.  
• Океаните са естествен „регулатор“ на нашия климат, но и са изключително уязвими спрямо въздействието на изменението му. Годишният доклад на Световната метеорологична организация за състоянието на глобалния климат показва, че 2020 г. е една от трите най-топли години в историята, въпреки охлаждането на La Nina в Тихия океан. Последното десетилетие от 2011-2020 г. е най-топлото в историята.
• Киселиността на океаните се повишава; морският лед се топи и темпът на повишаване на морското равнище се е ускорил.
• През 2020 г.  се наблюдаваха продължителни суши, които удължиха сезона на горските пожари по целия свят.  
• По-високите температури спомогнаха за рекордния сезон на ураганите в Атлантическия океан и необичайно интензивните тропически циклони в Индийския и Южния Тих океан. Щетите от бури в тези райони демонстрират силата на океана и опустошителното му въздействие върху крайбрежните общности.

Лятото на 2020 г. не подмина и България по отношение наличието на екстремни метеорологични явления. Тогава в страната бяха регистрирани едновременно локални наводнения и екстремна суша.

• През месеците май, юни, юли и първата половина на август силни гръмотевични бури, придружени от проливни дъждове, градушка и бурен вятър, предизвикаха местни наводнения, щети по пътната инфраструктура и електропреносната мрежа предимно в западните и централните части на страната.  
• В източната половина на страната през летните месеци валежите бяха незначителни. Продължителният безвалежен период, съчетан с високи температури, а на места – със силен поривист вятър, увеличи значително риска от пожари в областите Кърджали, Хасково и Ямбол. В районите на Велико Търново, Русе, Варна, Шабла, Хасково и Кърджали беше регистрирана тежка агрометеорологична суша, която нанесе щети и редуцира добивите от пролетни култури на около 19 000 км2 от земеделската територия на страната.
• В периода от 26 юни до 3 септември в цялата страна бяха регистрирани продължителни горещини (6-18 дни) с максимални температури от 32°C и повече.

Визията и посланието на СМО и на всички нейни държави-членки и територии за 2021 г. е:

„До 2030 г. виждаме свят, в който всички нации, особено най-уязвимите, са по-устойчиви на социално-икономическите последици от екстремните метеорологични, климатични, водни и други екологични бедствия“.

Получени поздравителни адреси:

1. Кмет на гр. София г-жа Й. Фандъкова
2. МВР - ГДПБЗН
3. Напоителни системи