Данни за лятото на 2026 г. в България

Национален институт по метеорология и хидрология

8 септември 2026 г.

Метеорологични факти

По данни от оперативните метеорологични станции на НИМХ лятото* на 2026 г. средно за страната е по-хладно и по-влажно от летата на последните 2 години.

Лятото на 2026 г. е със средни сезонни температури над нормата. Най-високата измерена температура е 40,5 градуса по Целзий на 21 август в с. Новачене, обл. Плевен. Най-ниската минимална температура в станция в населено място е 4,5 градуса на 16 август в Самоков, а най-ниската минимална температура е измерена на връх Мусала на 23 юли – минус 2,6 градуса. В София най-високата измерена температура е 35,6 градуса на 21 август, а най-ниската – 8,9 градуса на 24 юли.

Сезонните суми на валежите са между 34% (Сунгурларе) и 196% (с. Горен чифлик, обл. Варна) от климатичната норма. Най-голямата сезонна сума на валежите е 275,0 мм в с. Горен чифлик. Там е измерено и най-голямото 24-часово количество валеж – 107,1 мм на 23 юли. В София най-голямото 24-часово количество валеж е на 2 юли – 31,1 мм, от дъжд и град.

* Астрономическото лято започва с настъпването на лятното слънцестоене на 21 юни 2026 г. и продължава до настъпването на есенното равноденствие на 22 септември 2026 г. Метеорологичното лято е календарният тримесечен период от 1 юни до 31 август 2026 г.

Значими метеорологични събития

В първата половина на юни при земята баричното поле е размито, атмосферното налягане през повечето дни е по-високо от средното за периода. Във височина, в зонален пренос, минават вълни (редуват се преминаване на долина и израстване на баричен гребен от юг-югоизток). Тази синоптична обстановка е трайна, а въздушната маса над страната – неустойчива. Преобладава слънчево време, но около и след обяд се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и има гръмотевични бури, краткотрайни валежи, на отделни места и градушки, както и временно силни пориви на вятъра. Явленията са с различен обхват и интензивност. По-масови и по-интензивни са валежите и гръмотевичните бури на 2, 4, 11 и 12 юни. Сутрин заради честите валежи и високата влажност на въздуха на места има мъгли или намалена видимост. Температурите са без съществена промяна, като слабо се колебаят около стойности, близки и по-високи от обичайните за периода. През последните два дни от месеца първата гореща вълна достига България и максималните температури на отделни места достигат 38–39 градуса.

През второто десетдневие на юни на север от Варна са наблюдавани два случая с бързо понижение на температурата на морската вода. На 12 юни и в нощта срещу 13 юни в резултат на умерен вятър от запад-северозапад повърхностните морски води в районите на Шабла и Варна се отдръпват. Температурата на водата край Шабла се понижава с около 3 градуса (от 17,5 до 14,3), а в района на Варна – с близо 8 градуса (от 22,2 до 14,5). В нощта на 15 срещу 16 юни е регистрирано второ понижение в района на Шабла. Тогава в резултат на южен вятър температурата на морската вода от 19,6 за кратко се понижава до 16,3 градуса.

През юли над страната преминават няколко студени фронта. В началото на месеца, в края на второто и началото на третото десетдневие на редица места има мощни конвективни бури, съпроводени с обилни дъждове, градушки и силен вятър. На 24 юли по най-високите върхове на Рила и Пирин вали сняг. 

На 8 срещу 9 юли в резултат на временно обръщане на вятъра от северозапад повърхностните морски води в района на Шабла се отдръпват и температурата рязко се понижава с около 5 градуса (от 22,5 до 17). През нощта срещу 10 юли се наблюдава ново, по-слабо понижение – с около 2 градуса (от 23,6 до 21,8). През периода 10–14 юли температурата на морската вода се понижава по цялото крайбрежие, най-значително в района на Ахтопол, където в сутрешните часове на 13 юли регистрираната температура е 19,6 градуса. На 19 и 27 юли вследствие на умерен южен вятър около Шабла са регистрирани още две резки понижения до 19–20 градуса. Във Варненския залив сутринта на 25 юли температурата на морската вода за кратко се понижава с близо 5 градуса.

През периода 20–22 август, в баричен и термичен гребен, са измерени най-високите максимални температури за лятото в България – до и над 40 градуса. На 24 август преносът над страната е от запад. Активизира се Македонската депресия и въздушната маса се лабилизира. Над Западна и Централна България се развива мощна купесто-дъждовна облачност и на много места там има краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки. В някои райони на Югозападна и Централна Северна България падат интензивни и значителни по количество валежи.

Опасни явления

Лятото на 2026 г. се характеризира предимно със силни конвективни бури и интензивни валежи от дъжд и град, причинили на места локални наводнения. Наводнени са домове и дворове, нанесени са щети по инфраструктура, нарушени са електро- и водоснабдяване, временно са затворени пътища (Котел–Омуртаг и Пещера–Батак). Измерените 24-часови количества валеж в засегнатите райони много често са в диапазона от 50 до 100 процента от месечните климатични норми. През юни и юли наводнения има в областите Благоевград, Варна, Видин, Пловдив, Ямбол и София-град. През август в общините Симитли, Батак и Пещера е обявено бедствено положение заради придошли реки и дерета. В Пещера на 24 август има изчезнал в реката човек.

В края на юли и през август в Южна България от човешка небрежност или стопанска дейност възникват няколко големи пожара. Изпепелени са близо 20 000 дка селскостопански и горски площи. Половината от тях изгарят при мащабния пожар в Хасковско (селата Динево, Любеново, Малево и Криво поле). Няколко пожара са регистрирани през лятото и вследствие на мълнии. На 4 юни по време на гръмотевична буря мълния поразява строителен работник край Кресна и ранява други двама. В края на юли паднали мълнии са причина за няколко пожара в Южна България.

Агрометеорологични факти

В началото на юни агрометеорологичните условия се определят от неустойчиво време. В края на първата седмица от месеца в североизточните райони падат интензивни валежи и градушки, които нанасят сериозни повреди по земеделските култури. В общините Разград и Търговище зачителна част от реколтата от ягоди и малини е унищожена. Развитието на земеделските култури през този период протича с ускорени темпове, при средни денонощни температури с 1–2 градуса над климатичната норма. В края на първото десетдневие при пшеницата преобладава фаза млечна зрелост, при ечемика – восъчна зрелост. В края на второто десетдневие пшеницата е във восъчна зрелост, ечемикът – в жътвена зрелост. При зимната рапица протича фаза узряване, при царевицата – листообразуване, при слънчогледа – формиране на съцветие. В края на юни развитието на земеделските култури протича при преобладаващо горещо време, а в част от източните райони и при дефицит на почвена влага. Нивото на почвените влагозапаси при пролетните култури в 50 и 100 см почвен слой в началото на астрономическото лято на места в североизточните райони, като агростанциите Разград и Силистра, е ниско, под 65% от пределната полска влагоемност. Падналите валежи през последната седмица на юни в западните и централните райони леко подобряват влагозапасите в горните почвени слоеве.

Агрометеорологичните условия през юли се определят от средноденонощни температури, близки до климатичните норми. В началото на месеца са регистрирани градушки и частични повреди по земеделските култури на места в североизточните и югозападните райони. При пшеницата преобладава пълна зрелост. При слънчогледа протичат фазите образуване на съцветие и цъфтеж, при царевицата – листообразуване, изметляване, цъфтеж на метлицата и изсвиляване. В средата на месеца развитието на земеделските култури се определя от наднормени температури, а в голяма част от източните и южните райони и дефицит на влага. Бурите и падналите градушки в периода 19–23 юли нанасят сериозни щети на земеделските култури на места в югозападните и югоизточните части на страната. В края на месеца при ранните хибриди царевица се наблюдава фаза млечна зрелост, при средноранните – наливане на зърното. 

През повечето дни от август агрометеорологичните условия се определят от сухо и горещо време. Измерените през първото и второто десетдневие от месеца на места в Дунавската равнина и в югозападните райони максимални температури над 38 градуса, в съчетание с ниската атмосферна влажност, са причина за стерилност при зеленчуковите култури от по-късното производство. В началото на август слънчогледът на места в Дунавската равнина и в Южна България встъпва във фаза узряване. През второто десетдневие при царевицата преобладават посевите във восъчна зрелост, при слънчогледа – в техническа зрелост. Горещото време в края на месеца, с екстремно високи температури в югозападната част, причинява топлинен стрес и преждевременен листопад при някои храстови и дървесни видове. През този период по-рано от обичайните срокове белите винени сортове „Шардоне“ и „Мискет Отонел“ встъпват в технологична зрелост.

Хидрологични факти

През по-голямата част от сезон лято речните нива в България са останали без съществени изменения или са се понижавали. През юни водните количества на реките при измервателните станции от мониторинговата мрежа на НИМХ са били около и над праговете за средни води и около праговете за високи води. През юли водните количества са били около и под праговете за средни води, а през август – под праговете за средни води и около праговете за ниски води. От 12 и съответно 17 август реките Факийска при с. Зидарово и Речица при с. Ваксево са пресъхнали. В резултат на валежи в отделни периоди са регистрирани повишения на речните нива в страната, както и редица речни, поройни и дъждовни наводнения. По-значителни повишения са регистрирани в периодите 1–7 и 22–25 юни, 19–21 юли и 24–25 август, както следва.

• 1–7 юни: във водосборите на реките Вит (с до 103 см при гр. Тетевен на р. Бели Вит), Осъм (с до 103 см при с. Изгрев), Янтра (с до 178 см при с. Джулюница на едноименната река), Провадийска (с до 137 см при гара Синдел), Камчия (с до 348 см при с. Гроздьово, със 148 см при с. Бероново и с 274 см при с. Тича на р. Луда Камчия) и Тунджа (със 124 см при гара Чумерна на р. Беленска). На 6 и 7 юни е наводнено с. Лиляче; в периода 2–6 юни реките Черна (приток на р. Голяма Камчия) и Голямо дере (приток на р. Голяма Камчия) излизат от коритата си и наводняват съответно селата Тича и Медовец.
• 22–25 юни: във водосбора на река Осъм (с до 157 см при с. Изгрев).
• 19–21 юли: във водосбора на р. Марица (с до 31 см при гр. Харманли на р. Харманлийска) и на р. Арда (с 46 см при гр. Рудозем).
• 24–25 август: във водосборите на реките Искър (с до 89 см при гр. Нови Искър), Марица (с до 120 см при гр. Пещера на р. Стара (Пещерска), Арда (с до 68 см при гр. Смолян на р. Бяла), Струма (с до 31 см при с. Градево на р. Градевска). В резултат на интензивни валежи на 24 август са регистрирани поройни и речни наводнения на териториите на общините Батак, Пещера и Струмяни.

Кратка справка за времето през изминалия сезон се публикува на: https://meteo.bg/bg/sezonAnalizi за времето през изминалия месец – на: < a href="https://www.meteo.bg/bg/mesetsAnaliz.target="_blang"">https://www.meteo.bg/bg/mesetsAnaliz

На https://www.meteo.bg/bg/minalMesets се публикуват карти на средната месечна температура и нейното отклонение от климатичната норма, както и на месечното количество валеж като абсолютна стойност и като отклонение от климатичната норма за изтеклия месец.

Текуща информация и прогнози за времето могат да бъдат намерени също на https://weather.bg, за оттока на реките – на https://hydro.bg, и за състоянието на земеделските култури – на https://agro.meteo.bg