Национален институт по метеорология и хидрология
9 януари 2026 г.

Температура

Изминалата 2025 г. е поредната топла година за България от началото на XXI век, със средна температура за страната около 1.2 градуса по Целзий (°С) над климатичните норми*. Тя е толкова топла, колкото и 2019 г., и е с около 0.8 °С градуса по-студена от рекордната 2024 г. Характеризира се с горещо лято, третото най-топло – след лятото на 2024 и 2012 г., от 1930 г. насам. През зимата, пролетта и есента средните сезонни температури също са над климатичните норми, но със значително по-малки положителни отклонения. Месеците със средни температури на въздуха под климатичните норми за 2025 г. са февруари (минус 2.4 °С под нормата), април (минус 0.3 °С), май (минус 1.0 °С) и октомври (минус 1.1 °С).

Фигура 1. Отклонение от нормата на средната годишна температура за България за периода 1930–2025 г.

Фигура 2. Средна месечна температура на въздуха за страната през 2025 г. като отклонение от климатичната норма.

Валеж

Валежите през изминалата 2025 г. средно за страната са близо до климатичните норми, като варират в широки граници през отделните месеци. Лятото на 2025 г. е най-сухото от 1930 г. насам, докато всички останали сезони са със средни валежи за страната над климатичните норми. Валежният дефицит през годината е най-силно изразен през месеците юни (минус 74%), юли (минус 68%) и септември (минус 67%). С най-много и повсеместни валежи са месеците октомври (плюс 172%) и ноември (плюс 64%). Предварителните оценки сочат, че за 2025 г. средната годишна сума на валежите е 616 мм (л/кв.м), което е само с около 7% под климатичната норма.

Фигура 3. Месечна сума на валежите средно за страната през 2025 г. като отклонение от климатичната норма.

Фигура 4. Отклонение от нормата на средната годишна сума на валежите за България за периода 1930–2025 г.

Опасни явления

През почти всички месеци на изминалата 2025 г. в различни райони на страната са регистрирани редица екстремни метеорологични явления, някои от които довели до значителни щети и дори до човешки жертви.

През периода 16–24 февруари някои райони, предимно в Североизточна България, са обхванати от студени вълни. На 10 април отново в североизточната част на страната вследствие на силен снеговалеж и бурен вятър са останали без електрозахранване над 100 населени места.

Вечерта на 26 април в резултат на интензивни и значителни по количество валежи редица населени места в общините Вълчедръм, Бойчиновци и Хайредин са засегнати от поройни наводнения.

През юни, юли и август са регистрирани горещи вълни почти в цялата равнинна и полупланинска част на страната, без Черноморското крайбрежие. През лятото на 2025 г. горещите вълни са с по-малка продължителност от тези през 2024 г., като отново най-масови са през месец юли. През юли 2025 г. по-често и на повече места се достигат температури над 40 °С. На 22 и 26 юли има регистрирани максимални температури над 40 °С съответно в 33 и 35 оперативни метеорологични станции. Най-продължително горещо е в гр. Сандански и с. Първомай, общ. Петрич, където максимална температура над 40 °С е регистрирана съответно в 6 и 7 поредни дни (между 21 и 27 юли), а в отделни райони на Горнотракийската низина има регистрирани 3 последователни дни с температури над 40 °С (Раднево – 7–9 юли, и Садово – 25–27 юли).

През периода 2–8 октомври в резултат на валежи от дъжд, значителни по количество, са регистрирани поройни наводнения на много места в страната, като най-големи са щетите по Южното Черноморието. Във в.с. „Елените“ наводнението взема четири човешки жертви.

Хидрологична справка

През сезон зима (2024–2025) по-голяма част от речните нива в страната са били под месечните норми. В периода 24–26 декември 2024 г. в резултат на значителни валежи има съществени повишения в Дунавския, Черноморския и в Източнобеломорския басейн.

През сезон пролет речните нива в по-голямата част от страната са били под месечните норми, като през повечето време са останали без съществени изменения или са се повишавали краткотрайно в резултат на валежи и частично снеготопене (м. март). Значителни повишения са регистрирани през първото и последното десетдневие на април и последното десетдневие на май във водосборите на реките Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра. Вследствие на значителни и продължителни валежи през нощта на 25 срещу 26 май реките Вит при гр. Тетевен и Калник при с. Български извор са излезли от коритата си.

През по-голямата част от сезон лято речните нива в страната са останали без съществени изменения или са се понижавали. В резултат на валежи в отделни дни са регистрирани краткотрайни повишения, по-съществени в периодите 27–30 юни и 4–6 август. През летните месеци водните количества на всички реки са били под месечните норми. През последното десетдневие на юли р. Лебница при с. Лебница е пресъхнала. От същото десетдневие и през целия месец август реките Факийска при с. Зидарово и Ропотамо при с. Веселие също са пресъхнали.

През първите два месеца от сезон есен средномесечните водни количества на по-голяма част от реките са били около и под месечните норми. Над тях са били средномесечните водни количества в Дунавския басейн през октомври. През ноември средномесечните водни количества в Черноморския и голяма част от Източнобеломорския басейн са били под месечните норми, а тези в Дунавския и в Западнобеломорския басейн са били около и над нормите. През септември реките Факийска в района на с. Зидарово и Ропотамо в района на с. Веселие са пресъхнали, а от края на първото десетдневие на месеца е пресъхнала и р. Лебница в района на с. Лебница. В резултат на интензивни валежи на 3 октомври са регистрирани поройни и речни наводнения във водосборите на реките южно от н. Емине и в крайбрежните зони на Южното Черноморие. Вследствие на продължителни и интензивни валежи поройни и речни наводнения са регистрирани и през периодите 8–10 октомври – в източната част от Дунавския басейн, 21–22 и 27–29 ноември – в Беломорския басейн.

Агрометеорологична справка

В периода между 6 и 14 април на много места в страната са регистрирани от 3 до 5 последователни дни със слани. В резултат на това явление са нанесени щети на костилковите овощни видове кайсия, череша и слива, достигащи до 80–90%. В Северна България щетите по съцветията на ореха са до 90%. Засегнатите площи обхващат над 84 000 кв. км.

*Данните са по оперативна информация от метеорологичната мрежа на НИМХ. Окончателните резултати и анализи ще бъдат представени в Годишния хидрометеорологичен бюлетин на НИМХ, който се издава в края на м. март на текущата година.